Едва в края на 20-те години на 19 век се забелязва. успокоение и
раздвижване. Старите членове и основатели на дружеството, са
успели да предадат на новите своя ентусиазъм и патриотизъм. Така
с общи усилия през 1928 - 29 година започва изграждането ма
колодрума. Отредено му е място в юнашката градина. Мястото е
общинска собственост и там членовете на атлетическо дружество
"Юнак" са провеждали пред публика, своите тренировки. На
изграждането на колодрума се е гледало като на още един обект,
където хората ще се забавляват.
Набирането на нужните средства ставало най
вече през студените месеци на забави, вечеринки, томболи и
постепенно фондът нараствал. По-заможните помогнали и те със
своя дял. Средства са дали Ненчо Томев, Христо Дарданов, Цветан
Дачев и други. Съдействие оказали и различните еснафски
сдружения шивачите, обущарите, ковачите и др.
През 1929 година усилията на всички се
увенчават с успех и колодрумът е готов. Той е бил върху земна
основа, ограден с дървена ограда, и черничеви дръвчета с коло
писта около 300 м.Всяка пролет пистата се е почиствала и се е
измазвала отново, за да не се губи гладкостта й.
Севлиевци с нетърпение чакали дните за
състезанията. Интересът бил толкова голям, че част от публиката
трябвало да се покатери по черничевите дръвчета.
Редували се интересни коло дисциплини -
италианско преследване, 100 обиколки издръжливост със спринт и
премия на всяка пета. В по-ново време атракция представлявало
задмоторното колоездене. Гости на нашия колодрум са били
известни майстори на педалите от Габрово, Дряново, Троян, Ловеч
и др. Тук са карали Стефан Иванов, Нено Ненов и други.Така се е
градял авторитетът, както на нашия колодрум, така и на
участниците.
Честта и авторитетът на нашия град се е
защитавал ст коломайстори като Златю Косев, Иван Косев, Христо
Костадинов, Христо Плевнелиев, Георги Матев и др.
Дълго след състезанията коментарите не
стихвали. Наградите не били големи и съблазнителни, но
ентусиазмът бил в душите на победителите. Най-често голямата
награда е била нова гума, която като орден се е окачвала на
врата на победилия. Вериги, помпи и резервни части, дори и
безплатен билет за вечеринки са били наградния фонд.
През 50-те години състезанията намалели и
колодрумът запустял. Към терена обръщат интерес строителите и
там постепенно израстват АРЗ "Червено знаме" /днес СИБИ/.
За съжаление от
колодрума остава само споменът за вълнуващите мигове, победи и
разочарования , за веселието и смеха, за онези наши съграждани,
които с дух и желание са го създали.
снимков материал >>>
|