През месец май тази година велосипедистите от Севлиево могат да бъдат радостни и горди. Радостни, тъй като се навършват 100 г. от създаването на едно от най-старите колоездачни сдружения в България и горди, че ние – “севлиевци” сме показали нашия стремеж да бъдем винаги в крак с времето, в което живеем.
Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".
Интересна информация за:
|
Идеята: |
|
|
Да имаш
велосипед в началото на XX век е било голямо удоволствие и
радост, но смисълът е бил не само в това да притежаваш
велосипед, а във възможността да се прави добро за хората, за
тяхното развлечение и забава.
Още при учредяването на , на колоездачното дружество "Лястовица" в Севлиево,членовете му са записали: "Да се основе фонд за направата на колодрум в града ни, който колодрум да служи за обучение, игри и забави." Доста време обаче се е проточило изпълнението на това решение. В началото дружеството не е разполагало със средства за изграждането му. След въвличането на България в Първата и Втора световна война, и последвалите национални катастрофи, липсата на колодрум в града бил един от най-малките проблеми на севлиевци.
|
|
|
|||||||||||||||||
| Едва в края на 20-те години на 19 век се забелязва. успокоение и раздвижване. Старите членове и основатели на дружеството, са успели да предадат на новите своя ентусиазъм и патриотизъм. Така с общи усилия през 1928 - 29 година започва изграждането ма колодрума. Отредено му е място в юнашката градина. Мястото е общинска собственост и там членовете на атлетическо дружество "Юнак" са провеждали пред публика, своите тренировки. На изграждането на колодрума се е гледало като на още един обект, където хората ще се забавляват. Набирането на нужните средства ставало най вече през студените месеци на забави, вечеринки, томболи и постепенно фондът нараствал. По-заможните помогнали и те със своя дял. Средства са дали Ненчо Томев, Христо Дарданов, Цветан Дачев и други. Съдействие оказали и различните еснафски сдружения шивачите, обущарите, ковачите и др. През 1929 година усилията на всички се увенчават с успех и колодрумът е готов. Той е бил върху земна основа, ограден с дървена ограда, и черничеви дръвчета с коло писта около 300 м.Всяка пролет пистата се е почиствала и се е измазвала отново, за да не се губи гладкостта й. Севлиевци с нетърпение чакали дните за състезанията. Интересът бил толкова голям, че част от публиката трябвало да се покатери по черничевите дръвчета. Редували се интересни коло дисциплини - италианско преследване, 100 обиколки издръжливост със спринт и премия на всяка пета. В по-ново време атракция представлявало задмоторното колоездене. Гости на нашия колодрум са били известни майстори на педалите от Габрово, Дряново, Троян, Ловеч и др. Тук са карали Стефан Иванов, Нено Ненов и други.Така се е градял авторитетът, както на нашия колодрум, така и на участниците. Честта и авторитетът на нашия град се е защитавал ст коломайстори като Златю Косев, Иван Косев, Христо Костадинов, Христо Плевнелиев, Георги Матев и др. Дълго след състезанията коментарите не стихвали. Наградите не били големи и съблазнителни, но ентусиазмът бил в душите на победителите. Най-често голямата награда е била нова гума, която като орден се е окачвала на врата на победилия. Вериги, помпи и резервни части, дори и безплатен билет за вечеринки са били наградния фонд. През 50-те години състезанията намалели и колодрумът запустял. Към терена обръщат интерес строителите и там постепенно израстват АРЗ "Червено знаме" /днес СИБИ/. За съжаление от колодрума остава само споменът за вълнуващите мигове, победи и разочарования , за веселието и смеха, за онези наши съграждани, които с дух и желание са го създали.
|
|
Екипът изградил сайта благодари за финансовата и морална подкрепа на "Магазин N:1" и туристическо дружество "Росица-Мазалат"