През месец май тази година велосипедистите от Севлиево могат да бъдат радостни и горди. Радостни, тъй като се навършват 100 г. от създаването на едно от най-старите колоездачни сдружения в България и горди, че ние – “севлиевци” сме показали нашия стремеж да бъдем винаги в крак с времето, в което живеем.
Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".
|
Първата лястовица |
|
|
Да имаш
велосипед в началото на XX век е било голямо удоволствие и
радост, но смисълът е бил не само в това да притежаваш
велосипед, а във възможността да се прави добро за хората, за
тяхното развлечение и забава.
Едно забравено име -Христо Станчев Бучекчиев. Малцина са сега севлиевци, дето знаят нещо за него. Но в чест на 100 годишния юбилей на организираното колоездене в града, нека си спомним и за него и неговото твърдо решение в началото на 20-ти век да обиколи с велосипед Европа. Кой е Христо Станчев Бучекчиев? |
|
|
||||||
|
Скоро след като се мести в София, отива, войник. След военната си служба се залавя с търговия. Успявала спечели доста и това му дава самочувствие да предприеме нещо, което мнозина не биха се решили - да обиколи Европа с велосипед. В спомените си той споделя: "През май 1901 година в клуба ни се получи телеграма от пловдивски другари, че на другия ден в София ще пристигне наш другар - Джузепе Барбул, предприел обиколка на света с велосипед. Той е тръгнал от родната си Австралия през 1899 година, преминал е през Африка, Азия, а сега започва Европа. Няколко човека решихме да отидем при Барбул, да се срещнем с него и да го поразходим из околностите на София. След дълги разговори той каза: - Не вярвам да има между вас някой, който да се навие да направи такова пътешествие и надали ще има друг след мен, който да направи това. Не знам как това негово заключение подейства на моите другари, но аз останах дотолкова сконфузен, щото веднага се обърнах към него с думите: - Не говорете така, а прекратете да се хвалите, понеже и в България има хора, които могат да направят като вашето пътешествие и между тях съм аз, който без никакви средства ще предприема да обиколя Европа. Той ме изгледа втренчено и отговори: - Вие ли ще направите това? Че Вие още от самото начало ще умрете по пътя." След седмица нашият съгражданин подава молба за паспорт и получава документи от председателя на Софийския коло-клуб. Много от близките му го увещават да не тръгва, времето било мрачно, валял дъжд но Христо останал непреклонен. Пътуването започва на 10 юли 1901 година. След София, Ботевград, Плевен и Русе , пристига в Румъния.
|
Не било лесно на нашия съгражданин да обиколи Европа сам на велосипед в началото на 20-ти век. Помощ и съдействие му оказват коло-клубовете в различните градове, през които минавал. Те поддържали връзка помежду си, устройвали му тържествено посрещане като герой, изплащали го достойно. Много от тях му помогнали финансово. Най-трудни за преминаване били северните части на Русия, Финландия, Швеция и Норвегия. Силната воля и дадената дума му позволили да върви напред. На 28 август 1901 година, след като преминал 21 европейски държави и пропътувал 9932 км., Христо Бучекчиев завършил успешно обиколката. След това се преместил в Пазарджишко. Имал двама сина, но те не последвали примера му. Умира на 67 години през 1941 година. Той е една от първите лястовици, но по-късно в гнездото има и други. Ражда се севлиевското коло-дружество.
Интересна информация:
|
Роден
е на 14 февруари 1875 година в Севлиево. Началното си
образование завършва в нашия град, но баща му отказва да
продължи образованието си и го праща чирак, да получи занаят -
кундуржия. На Христо това не му харесва и след известно време
избягва от къщи и отива в Свищов, където работи в житарски
магазин. След две годишен престой там се премества в Гюргево и
работи в стъкларски магазин. В Румъния остава три години и
когато става на 18 решава да се прибере в Севлиево. Тук научава,
че родителите му са се преместили в София, а и баща му е
починал.
Екипът изградил сайта благодари за финансовата и морална подкрепа на "Магазин N:1" и туристическо дружество "Росица-Мазалат"