Роден е в Севлиево, но родителите му
са преселници от с.Угорелец. В семейството са расли четирима братя
- Станчо, Иван, Христо и Златко.
След основното си образование, започва да
учи занаят - дърводелство в Габрово. Оттам започва и неговата
любов към колоезденето. Сутрин за Габрово - вечер към Севлиево и
всеки път с велосипед. Седемнадесет годишен става член на коло-сдружението
"Лястовица" в Севлиево и се включва активно в спортния живот на
дружеството. През 1925 г. спечелва традиционното състезание за
знамето и бива избран за знаменосец на "Лястовиците". Дълги
години той остава знаменосец, защото винаги печели състезанията
"За знамето".
Интересен момент от живота му е
задокеанското му участие в състезания, в Аржентина през 1930
година. Неизвестният никому българин от Севлиево взема участие в
традиционната коло-обиколка на Буенос Айрес.
В нея участвали светила на колоезденето от
различни страни. Залагали се големи суми, кой ще бъде
победителят. Но Златю обърква сметките на мнозина, защото с
голяма преднина се устремява към финала. Преди да пресече се
чуват изстрели насочени към него, но въпреки това, той постига
своя голям успех. Наградата е златна статуетка на велосипед.
Той отнася трофея в квартирата на българин
емигрант, който през нощта когато спи, взема статуетката, удря
го по главата няколко пъти и изчезва.
На сутринта Златю е откаран в болница, а
след няколко дни, със средства събрани от българи емигранти,
се прибира в България.
Дори този инцидент не отказва борбеният
българин от колоезденето. Той продължава да участва в
състезанията на градския колодрум и винаги е печелил призово
място.Става страшилище за противниковите състезатели и гордост
за всички севлиевци.
Златко Станчев е участвал в състезания в
Габрово, Казанлък, Дряново, Велико Търново и Варна. Навсякъде
наградите съвпадат с името му – „Златю”.
Любовта към колоезденето се предава и
на сина му, а по-късно и на неговите внуци..
ДО 1984 година въпреки напредналата си
възраст, той не се разделя с велосипеда. На него бе поверено
пренасянето на Олимпийския огън от с.Богатово до Севлиево, за
Олимпиадата в Москва.
Още много спомени могат да се споделят за
Златю, но за нас той си остана Знаменосецът на колоездачите в
Севлиево.
Неговата смърт съвпадна със 100 годишния
юбилей на организираното колоездене в Севлиево.
В душите и сърцата ни винаги ще остане
спомена за един голям любител на колоездачния спорт, неговата
добра душа, но и несломимост и упоритост проявени в
колоезденето. Такъв го помнят мнозина севлиевци.
|