През месец май тази година велосипедистите от Севлиево могат да бъдат радостни и горди. Радостни, тъй като се навършват 100 г. от създаването на едно от най-старите колоездачни сдружения в България и горди, че ние – “севлиевци” сме показали нашия стремеж да бъдем винаги в крак с времето, в което живеем.
Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".
Интересна информация:
|
Биографичен разказ на Вл.Владимиров |
|
|
Информация за развитието на колотуризма в първо осн. У-ще „Хр. Ботев” Севлиево от дългогодишния учител и ръководител на колоездачите в „Първо осн. у/ще Христо Ботев” - Севлиево Владимир Ив. Владимиров |
|
|
||||||
|
Започнах да извеждам класа си с колелетата за охлюви за да спечелим средства за екскурзия до бившия Съветски съюз. В същото време започнах тренировки с група ученици от гимназията. Подготвяхме се за колопоход до Унгария посветен на „Дравските боеве – 1945г.” Една година провеждахме колопоходи първо до близките села и градове. Тренирахме за издръжливост, походна дисциплина и др. Колопоходите до Габрово, В.Търново, Ловеч, Троян провеждахме всяка събота или неделя. Яздехме велосипеди „Балкан” купени направо от завода в Ловеч. През април /пролетната ученическа ваканция/ на 1975год. Тръгнахме с много тържествено изпращане от площад „Свобода”. Групата се състоеше от общо 14 ученика /11 момчета и 3 момичета/две леки коли с водачи Хр. Калчев и Симеон, мед. Сестра Румяна и преводач Тотьо Грозев. Преминахме през Югославия и в Унгария посетихме селата Драва Чеха, Драва Полкон, и градовете Харкан и Пейу. Обилен снеговалеж ни изненада и принуди да прибегнем до нуждите на местната железница и с влак се придвижихме от Будапеща до Букурещ и от там пак яхнали колелата се добрахме до България. Веднага след завръщането си от това вълнуващо пътуване, сформирах друга коло група вече от Първо основно у-ще. Започнахме подготовка за колопоход посветен на Ботев в Румъния. За подготовката тренирахме много усилено с руски юношески велосипеди „Ластовичка”. Направихме обиколка на Габровски окръг/ Севлиево-Габрово-Трявна-Дряново/- два дни, колопоход /Севлиево-В.Търново-Павликени-Бяла черква-Добромирка/-два дни и /Севлиево-Ловеч, Плевен/-два дни. През пролетта на 1976г. проведохме похода с маршрут: Севлиево-Русе-Гюргево-Букурещ-Плоещ-Браила-Галад, и обратно. Групата се състоеше от 15 ученика /14 момчета и едно момиче/. Помощник ръководител бе стария колоездач и ветеран Златю Косев, лекар покойният вече хирург Георги Георгиев.Този път се придвижвахме с един помощен автомобил. Всичко мина благополучно и след завръщането си започнахме много усилена подготовка за колопоход до Москва по случай олимпиадата. Това бяха много натоварени колопоходи. Отново тренираме усърдно и този път маршрута ни бе до Румъния, но само до Букорещ. През това време съветското посолство ни поставиха не приемливи условия-маршрут точно определен, без никакви отклонения. Движение по с точно определен график и с определени места за нощуване като ни задължаваха да не спим на палатки, а само в хотели и с солидни цени на застраховките. За голямо наше съжаление се наложи се да се откажем в последния месец преди похода. Последният и най дълъг колопоход беше този на трите поколения-ученици, младежи и ветерани. Учениците бяха от първо основно у/ще, а младежите и ветераните от цяла България. Маршрута бе доста дълъг: /България-Югославия-Унгария-Чехословакия-Германия-Румъния-България/ През 1984г. потеглихме от София със специален автобус пригоден за колотуризъм-половината пригоден за колотуристите, а другата половина за велосипедите и всичко необходимо по поддръжката. Яздихме само в Германия и Румъния и от Русе до Севлиево. В много от тренировките участваше и помагаше Петър Стоилов, Стайко Тотев, д-р. Ашков и др.
|
Искам да отбележа, че за тия изминати хиляди километри върху седлото на велосипеда, благодарение на желязната дисциплина, стриктното спазване на дистанцията м/у велосипедите, недопускане на хлапешки изпреварвания, отлично владеене на велосипедите, добрата физическа подготовка, режим на колоездене и почивка, не сме допускали авария, разболяване, нараняване-въобще произшествия, за които сега се правят закони. Благодарни сме за разбирането, моралната и финансова помощ от страна на туристическо дружество „Росица-Мазалат”, на Общински съвет Севлиево, на заводите и предприятията в града, на отдел „Просвета”- Габрово и лично на г-н. Иван Тинев, на ЦС на БТС на ЦК на ДКМС. В България нямаше училище което да развива колотуризъм в такава степен и такива задгранични колопоходи както „Първо основно у/ще „Хр. Ботев”- Севлиево.За съжаление тази дейност, а и цялостната туристическа дейност на училището не бяха оценени по достойнство. През 44 годишната си активна туристическа дейност на моето училище колегите: Лазар Христов, Косьо Косев, Галя Христова, Даринка Георгиева, Петко Събчев, и стотиците млади туристи, не бяхме оценени както би подобавало на хора отдали се на благородно дело. Проявите на всички туристи за ръководството като чели бяха механичен сбор от проведени походи и не виждаха отделеното време /безплатно/ големият труд за подготовка и провеждане за проявата, рисковете в планината, водата, пещерите, шосетата. За много от нас - ветераните туристи туризмът бе „СЪДБА”. Боли ме, но живота трябва да продължава поне за младите!!!
За автора: Майстор на спорта по туризъм, удостояван с всички почетни звания и медали, десетки грамоти, предметни награди, екскурзии в чужбина, делегат на 3-ия конгрес на БТС – Владимир Ив. Владимиров. Дългогодишен учител и ръководител на колоездачите в „Първо осн. у/ще Христо Ботев” - Севлиево.
Благодарим ти учителю!!! |
Началото започва така:
Екипът изградил сайта благодари за финансовата и морална подкрепа на "Магазин N:1" и туристическо дружество "Росица-Мазалат"