Роден съм на 11 юни 1934 год. В гр.Севлиево в семейството на баща - руснак и майка – българка. Началното си образование завърших в начално училище „Св. Кирил и Методий”, основното в прогимназия „Хр. Ботев”,  средното 8 и 9 клас в мъжка гимназия. Десети и единадесети клас завърших в в новооткрилото се в Севлиево педагогическо училище за начални учители. Бях всичките тия години бях отличен ученик. През 1952 г. започва моята педагогическа и туристическа дейност. Бях на 18 години и три месеца, когато получих назначение за прогимназиален начален учител по български, руски език и физкултура в с.Столът Община Севлиево. Тук започнах и сложих началото на изпъстрения  и изпълнен с много емоции, радости, тъги, удоволетворения, поставяне и изпълнения на много мечти, проекти и прояви. Утвърдих водеща група не само в Севлиево или Габрово ами и в България. Първите походи с учениците от село Столът бяха до паметника на дядо Фильо, ръководител на априлското въстание в с. Кръвеник и до околните села Боаза, Градница, Душево и Млечево. Учебната 1953г. бях назначен за прогимназиален учител в с. Ловнидол. Освен походите до езерото край с. Здравковец в близост до Витата стена и селата Янтра и  участвах в първият организиран масов поход до  с. Балван с нощуване напалатки.

Есента на 1954г. бях приет за курсант във ВВТУ  в гр. Ботевград/1 год./ и София след сливането на нашето танково-пехотно поделение „В.Левски”. Поради загубване на слуха/след стрелба в танка/ се наложи да прекъсна и да изкарам три месеца стаж в гр. Шумен и отново да поема по учителската пътека.

От 1956 г. до 1987 г. бях начален учител в родния си град а от 1956г. до 1962г. в начално училище „Отец паисий” и от 1962г. до 1987 г. в първо основно у-ще „Хр.Ботев” Севлиево.

От 1956 г. започнах да поставям пред себе си и пред туристическите ученически групи дейност по предварителен план, със задачи, про        яви и подготовка тия прояви. Наред с излетите из цялата околност на Севлиево първи организирах участие на малките туристи в походите посветени на „Бачо Кировата” чета от с. Бяла черква, Михалци, Мусина, Балван, Гостилица, Дряновсия манастир, и походът Севлиево-Крушево-Добромирка-Ново село-Балван , посветен на Балванската битка. 24 години не сме пропускали участието в тези два похода.

От 1956 г. започнах организирането на ученически екскурзии до забележителни географски места из България. Училището започна да става известно в Габровски окръг с туристическите си прояви, но началото на организирания туризъм с големи цели и задачи започна през август 1961 г. с участието на националният събор на връх Бузлуджа и участието на така наречените тогава „Димитровски „ екскурзии. Всяка една от тях траеше 2 години и беше посветена на някакво голямо събитие или личност. През тези две години провеждах десетки походи и екскурзии, пешком с велосипед, автобуси, влакове, параходи, самолети, лодки, магарета. Още през 1962 г. при първият национален събор на експедиционните отряди от цяла България бяхме удостоени със званието „Първенец” и от тогава до 1987 г. не сме слизали от този пиедестал, но зад това звание стояха хиляди километри посетени природни забележителности и исторически места, планини и върхове, реки и езера, пещери, музеи и национални събори. На всеки две години провеждахме 2-3 и 4 дневни походи със състезателен елемент. Севлиево-София-Витоша-Перник-С.Ковачевица. Севлиево-Габрово-Бузлуджа-Проходът на републиката-Дъбово-Ст.загора-София.

Севлиево-Клисура-Копривщица-Панагюрище-Бунтовна

Севлиево-Хисаря-вр.Богдан-Жерково-Кремиковци-София и т.н.т

Два пъти по за 7 дни покорявахме 7-те планински първенеца. Почти всички ученици получаваха бронзовата значка „100-те национални туристически обекта”, а сребърната беше задължителна за представителните групи на училището. В тях след внимателен подбор влизаха ученици от 5-до 8 ми клас/около 30-40 ученика/ На място то на всеки завършил 8-ми клас приемахме петокласник. В цяла България в училищата практикуващи организиран туризъм се говореше с уважение за нашето дружество.

С автобуси, самолети, влакове и велосипеди сме посетили бившия Съветски съюз –три пъти, Румъния-три пъти, Чехословакия – два пъти, Германия- два пъти.

Забележително ще остане участието ни в Националния туристически поход „Козлодуй – Околчица”  За първи път тръгнахме по огнената диря на Ботев през 1963 г. с 25 ученика и двама ръководители. Въпреки, че за първи път участвахме в този 7 дневен 120 километров поход, благодарение на натрупаният опит умение и сръчност, с висока физическа издръжливост  и ентусиазъм в крайното класиране заехме 2-ро място от 15 участващи отбора. Дванадесет пъти национален първенец и носител на купата на МНП, 2 пъти втори и един път трети. Никога не сме били извън призовата тройка. През 1976 г. участвахме със 120 участника и 20 души учители.

Забележителни ще останат три прояви в моята дейност, уникални и не проведени от нито една ученическа група.

Първата: Поход по билото на Ст.Планина от Бузлуджа до София и участие във втората детска асамблея”Знаме на мира”. На всеки 4 дена пикап ни зареждаше с храна и така от хижа до хижа. От връх до връх -14 дни, а още 14 дни в София с децата от цял свят / защо „Неповторим” – защото само ние пристигнахме пеша през планините/.

Втората: Със специално решение на Републиканската комисия по пешеходен туризъм към ЦС на БТС ни беше разрешено да вземем участие в 10 дневен поход/август месец/ „По стъпките на Левски” от Пазарджик, пресичайки Ср. гора и Ст.планина, до Къкринското ханче и Ловеч. В този републикански поход участваха само възрастни и ученици от средните класове.

Третата: „Коло-походът” на трите поколение: България-Югославия-Унгария-Чехословакия-Германия-Румъния.