През месец май тази година велосипедистите от Севлиево могат да бъдат радостни и горди. Радостни, тъй като се навършват 100 г. от създаването на едно от най-старите колоездачни сдружения в България и горди, че ние – “севлиевци” сме показали нашия стремеж да бъдем винаги в крак с времето, в което живеем.
Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".
Интересна информация:
|
Биографичен разказ на Вл.Владимиров |
|
| Много са "Ластовиците" които са оставили трайни следи в историята на колоезденето в гр. Севлиево. Малко са думите с които искаме да увековечим техните дела и коло подвизи. Накратко ще ви пресъздадем едно импровизирано интервю с един от тези, който е достоен пример за подражание и възхищение. |
|
|
|||||||||||||||||
|
Род. 05.11.1931г. в с. П.Славейково живущ в гр. Севлиево от 1954г.
Историята на моето колоездачно минало започва така: Баща ми си идва от София през 1939г с едно колело ”Бианка”. Родени и израсли на село, не бяхме виждали до сега такова чудо на две колела и след много увещания към моя баща ми бе разрешено да опитам да се кача на него. След поредица от падания и обелени колена по калдаръмените и прашни улици, аз се научих само за три дни да управлявам велосипеда. Понеже селото е малко и в него преобладава турското население имахме две училища-турско и българско. Тъй като както колелото което баща ми докара бе първото в село, подкарах ли го по прашните улици, веднага и от двете училища наизлизаха любопитни малчугани, бягайки и викайки от възторг ме съпровождаха из целия ми маршрут обвити в пепел и пот. От тогава и до сега през целия си живот съм бил на колело. Единственно в казармата /3 год./ съм бил лишен по обясними причини от моето любимо превозно средство, но след приключване на службата си наваксах. Според мои изчисления на месец изминавам по 900 до 1000 километра или годишно най-малко по 10-12 хил. км. като не включвам големите колопоходи. Всеки ден си ходя до родното село П.Славейково което е на 15 км от Севлиево и още толкова на връщане и като сметна допълнителните си разходки из града и околностите – хей ги на как се навъртели. И това е вече в продължение на много години, ей го на сега съм на 74г и се чувствам все още млад и жизнен. През всичките тези години разбрах едно –„без колело не мога”. А сега за моите пътешествия по света: Ходил съм в Германия два пъти на колопоход, няколко похода до Румъния, стигал съм чак до Преспанското езеро, Обиколил съм Цяла Гърция. Сега ни предстои коло поход до Турция, който ще осъществим по следния маршрут: Варна –Бургас - Малко Търново – Лозенград – Хавса – Люле Бургас – Истамбул и обратно през Свиленград – язовир Копринка – Севлиево. Ще се радвам ако някой от вас четящите тези редове бъде гума до гума с мен.Всеки е добре дошъл в нашите редици. Очаквам ви!
П.Стоилов 18.05.2005г. Севлиево
|
Малко нескромно, но ще ви представя и отличията които съм получил:
В заключение искам да кажа, че съм горд с постигнатото и се надявам да има много млади съмишленици които да споделят нашата идея. Благодаря за вниманието.
|
Екипът изградил сайта благодари за финансовата и морална подкрепа на "Магазин N:1" и туристическо дружество "Росица-Мазалат"