Роден е в Севлиево, но родителите му са преселници от с.Угорелец. В семейството са расли четирима братя - Станчо, Иван, Христо и Златко.

След основното си образование, започва да учи занаят - дърводелство в Габрово. Оттам започва и неговата любов към колоезденето. Сутрин за Габрово - вечер към Севлиево и всеки път с велосипед. Седемнадесет годишен става член на коло-сдружението "Лястовица" в Севлиево и се включва активно в спортния живот на дружеството. През 1925 г. спечелва традиционното състезание за знамето и бива избран за знаменосец на "Лястовиците". Дълги години той остава знаменосец, защото винаги печели състезанията "За знамето".

Интересен момент от живота му е задокеанското му участие в състезания, в Аржентина през 1930 година. Неизвестният никому българин от Севлиево взема участие в традиционната коло-обиколка на Буенос Айрес.

В  нея участвали светила на колоезденето от различни страни. Залагали се големи суми, кой ще бъде победителят. Но Златю обърква сметките на мнозина, защото с голяма преднина се устремява към финала. Преди да пресече се чуват изстрели насочени към него, но въпреки това, той постига своя голям успех. Наградата е златна статуетка на велосипед.

Той отнася трофея в квартирата на българин емигрант, който през нощта когато спи, взема статуетката, удря го по главата няколко пъти и изчезва.

На сутринта Златю е откаран в болница, а след няколко дни,  със средства  събрани от българи емигранти, се прибира в България.

Дори този инцидент не отказва борбеният българин от колоезденето. Той продължава да участва в състезанията на градския колодрум и винаги е печелил призово място.Става страшилище за противниковите състезатели и гордост за всички севлиевци.

Златко Станчев е участвал в състезания в Габрово, Казанлък, Дряново, Велико Търново и Варна. Навсякъде наградите съвпадат с името му – „Златю”.

Любовта към колоезденето се предава  и на сина му, а по-късно и на неговите внуци..

ДО 1984 година въпреки напредналата си възраст, той не се разделя с велосипеда. На него бе поверено пренасянето на Олимпийския огън от с.Богатово до Севлиево, за Олимпиадата в Москва.

Още много спомени могат да се споделят за Златю, но за нас той си остана Знаменосецът на колоездачите в Севлиево.

Неговата смърт съвпадна със 100 годишния юбилей на организираното колоездене в Севлиево.

В душите и сърцата ни винаги ще остане спомена за един голям любител на колоездачния спорт, неговата добра душа, но и несломимост и упоритост проявени в колоезденето. Такъв го помнят мнозина севлиевци.